Думите 3
Лекувам се със думите, а те
отнели болката ми в светлосиньо светят.
Посаждам ги в очите на дете
и се разлистват нежните куплети.
Прогонват страх, страдание,тъга,
намятат ме с прозрачно наметало.
Невидима съм , по-добра сега.
Сънувам сънища в сребристо бяло.
Опитомявам всяка сричка,звук.
Изпращам ги в деня ви да ви служат.
Родила ги, сама оставам тук-
замислена, забравена, но нужна.
Прииждат думите - от ангели перца.
В ръцете ви ги слагам - да ви пеят.
И пиша с тях на Господ писъмца.
Тогава ми се струва, че живея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
