Думите
Думите ми - премълчани,
разпиляни,
пак събрани -
животът ми -
така, на длан
събран,
или пък пропилян,
не знам.
Но щом удари пътната врата
и чуя стъпките на моите деца,
щом сетя се за тези,
чиито сълзи бърсах,
не можах
или пък съхраних
в спомен
или стих,
си знам -
животът ми
съвсем непропилян.
Животът ми -
на длан отворена - така.
Прегръщам ви така!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
