Думите ми - премълчани,
разпиляни,
пак събрани -
животът ми -
така, на длан
събран,
или пък пропилян,
не знам.
Но щом удари пътната врата
и чуя стъпките на моите деца,
щом сетя се за тези,
чиито сълзи бърсах,
не можах
или пък съхраних
в спомен
или стих,
си знам -
животът ми
съвсем непропилян.
Животът ми -
на длан отворена - така.
Прегръщам ви така!
© Мая Тинчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
