Думите ми - премълчани,
разпиляни,
пак събрани -
животът ми -
така, на длан
събран,
или пък пропилян,
не знам.
Но щом удари пътната врата
и чуя стъпките на моите деца,
щом сетя се за тези,
чиито сълзи бърсах, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация