16 янв. 2019 г., 13:20

Думите

893 0 0

Не мога да рисувам,

а с думи те убивам,

като куршуми тежки

в сърцето ти забивам.

С думите рисувам

снежната картина,

и там капки кръв

оставят диря.

В снега потъвам,

а сърцето спира,

попаднах в ада

на ледена стихия.

Снегът се сипе,

а дъхът ми секна,

ножа се заби дълбоко

и тялото увехна.

Не мога да рисувам,

от думите умирам,

вижда му се края

там без теб умирам. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

55 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...