16 янв. 2019 г., 13:20

Думите

891 0 0

Не мога да рисувам,

а с думи те убивам,

като куршуми тежки

в сърцето ти забивам.

С думите рисувам

снежната картина,

и там капки кръв

оставят диря.

В снега потъвам,

а сърцето спира,

попаднах в ада

на ледена стихия.

Снегът се сипе,

а дъхът ми секна,

ножа се заби дълбоко

и тялото увехна.

Не мога да рисувам,

от думите умирам,

вижда му се края

там без теб умирам. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

55 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...