16 янв. 2019 г., 13:20

Думите

896 0 0

Не мога да рисувам,

а с думи те убивам,

като куршуми тежки

в сърцето ти забивам.

С думите рисувам

снежната картина,

и там капки кръв

оставят диря.

В снега потъвам,

а сърцето спира,

попаднах в ада

на ледена стихия.

Снегът се сипе,

а дъхът ми секна,

ножа се заби дълбоко

и тялото увехна.

Не мога да рисувам,

от думите умирам,

вижда му се края

там без теб умирам. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

55 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...