Думите
902
0
0
Не мога да рисувам,
а с думи те убивам,
като куршуми тежки
в сърцето ти забивам.
С думите рисувам
снежната картина,
и там капки кръв
оставят диря.
В снега потъвам,
а сърцето спира,
попаднах в ада
на ледена стихия.
Снегът се сипе,
а дъхът ми секна,
ножа се заби дълбоко
и тялото увехна.
Не мога да рисувам,
от думите умирам,
вижда му се края
там без теб умирам.
© Даяна All rights reserved.
