Думите
889
0
0
Не мога да рисувам,
а с думи те убивам,
като куршуми тежки
в сърцето ти забивам.
С думите рисувам
снежната картина,
и там капки кръв
оставят диря.
В снега потъвам,
а сърцето спира,
попаднах в ада
на ледена стихия.
Снегът се сипе,
а дъхът ми секна,
ножа се заби дълбоко
и тялото увехна.
Не мога да рисувам,
от думите умирам,
вижда му се края
там без теб умирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даяна Всички права запазени
