Думите на Лъки са олово:
Lycki & Mojsei
-Мо натрупа вече хубав стаж -
той издебва ненадейно Лъки
и отива си човечецът на плаж,
а жена му я обземат мъки.
-Там - край черноморските вълни
Мо на воля се припича,
а тревогата у Ането кълни,
но и Каси тук наднича.
-Мо си мисли за жената-
книга с нея той издава,
но защо ли тук съдбата
прави опит да се подиграва?
-Работата му с Лъки - тежка
най-добре разбрал е Каси:
вижда той жестока въртележка
да ги влачи двамата - ега ти!?
-Но добре, че милата Анета
всичко е осмислила съвсем
и докара Мо обратно в Нет-а,
разрешавайки възможния проблем.
-Мо не иска да се оправдава -
думите на Лъки са олово:
той любов й само дава
с пламъка на свойто слово.
-Слушай, Мо! Защо така - отново,
не написа ни едно писмо
и събитието готово
преобърна сърчицето ми добро?
-Публиката чака наште диалози:
много текстове е тя видяла...
Ще я успокоим с този,
за да бъде вечно онемяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
