По коментар на меланхолик (Йордан Серафимов) : 7-12-2008г. 01:30
току-що в леглото си, облят в сълзи, потънал в тъгата си и лудостта си, блъскайки се в стени от неразбиране за света, осъзнах, че... думите са илюзия. не могат да обяснят болката, нито света, нито нищо. нищо не подлежи на обяснение и разбиране и такива неща. Светът е илюзия. Думите са илюзия. Аз съм луд и дори не разбирам как и защо, и кога, и... нищо. Нищо няма име, нищо няма образ, нищо НЯМА.
Просто думите се стичат като восък,
падайки надолу в бездна сива
и глух е светът за твоя писък,
когато имаш нужда от закрила.
И думите са просто думи празни,
а празнотата, многоръка, ме изпълва.
И този мрак до кости ме разяжда,
но аз не съм готова да се върна
в реалния свят на тягостната сивота.
Добре съм тук, в прегръдката на мрака... ...