1 авг. 2010 г., 23:20

Думите са като птици...

923 0 10

 

 

"... думите са като птици –

отлитат, за да вкусят свободата

и се връщат сити от самота..."

 

 

Думите ми – неверници,

отлитат като птици,

запиляват се и се реят

 живота си да живеят.

 

Понякога им се сърдя,

че ме оставят сама,

понякога сама им отварям

пътната врата,

 

захлопвам я след тях,

понякога ги ругая,

след това се затъжвам,

за прегръдката им мечтая

 

Минават два-три дни,

на вратата ми тропат:

- Пускай ни! – пищят,

вдигат врява до Бога.

 

- Къде бяхте? – питам със яд.
- Бяхме гладни за свобода!


- Добре де, и какво сега?
Върнете се пак там!
Какво повече от свобода

мога аз да ви дам?


- Хайде пак да ни приютиш,
милувка да ни подариш,
защото там в свободата

се наситихме на самота.


февруари 2010

Бургас

 

 

www.spiritofburgas.web244.com


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...