18 февр. 2010 г., 14:29

Думите са като птиците 

  Поэзия
518 0 6

Кълваха гарвани сърцето ми. Катранени

 

разкъсваха плътта ми побеснели,

 

а то, сърцето, кърваво и алено,

 

пулсираше във празните ми вени.

 

 

 

Очите ми, притворени от ужаса,

 

изгубиха цвета си и искрата,

 

а птиците, във сенките притулени,

 

разперваха си царствено крилата.

 

 

 

Кълваха ме. Солени и изтръпнали,

 

клепачите ми тъжно замижаха.

 

А болките от липси и присъствие

 

със раните от думите се сляха.

 

 

 

Кълваха гарвани сърцето ми и бягаха,

 

от вятъра и времето сломени.

 

Повярвай ми, и думите са като птиците,

 

понякога раняват разярени…

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??