Думите са като птиците
Кълваха гарвани сърцето ми. Катранени
разкъсваха плътта ми побеснели,
а то, сърцето, кърваво и алено,
пулсираше във празните ми вени.
Очите ми, притворени от ужаса,
изгубиха цвета си и искрата,
а птиците, във сенките притулени,
разперваха си царствено крилата.
Кълваха ме. Солени и изтръпнали,
клепачите ми тъжно замижаха.
А болките от липси и присъствие
със раните от думите се сляха.
Кълваха гарвани сърцето ми и бягаха,
от вятъра и времето сломени.
Повярвай ми, и думите са като птиците,
понякога раняват разярени…
© Евгения Илиева All rights reserved.
-освен това, винаги можем да ги оскубем!
