Душа

28 июн. 2015 г., 17:00

Поэзия

489 0 11

Влезе в душата ми,
вратата бе широко отворена.
Повярвах на думите.
Вятърът дори се заслуша.
Не мога да си простя. Бях наивна жена.
Обърка целия ми свят и се изниза.
Самотен споменът бяга по моста,
облечен в любимата риза.
Сега вратата виновно мълчи.
Девет катинара смени,
опарена от лъжливи очи,
не иска повече да е ранена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душа

Искате да прочетете повече?

Предложения