Душа
Влезе в душата ми,
вратата бе широко отворена.
Повярвах на думите.
Вятърът дори се заслуша.
Не мога да си простя. Бях наивна жена.
Обърка целия ми свят и се изниза.
Самотен споменът бяга по моста,
облечен в любимата риза.
Сега вратата виновно мълчи.
Девет катинара смени,
опарена от лъжливи очи,
не иска повече да е ранена.
Душата залиня.
Само теб виня и
незабравените ми чувства!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
