Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
28.06.2015 г., 17:00 ч.

Душа 

  Поезия
398 0 12

Влезе в душата ми,

вратата бе широко отворена.

Повярвах на думите. 

Вятърът дори се заслуша.

Не мога да си простя. Бях наивна жена.

Обърка целия ми свят и се изниза.

Самотен споменът бяга по моста,

облечен в любимата риза.

Сега вратата виновно мълчи.

Девет катинара смени,

опарена от лъжливи очи,

не иска повече да е ранена.

Душата залиня.

Само теб виня и 

незабравените ми чувства!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Образно и емоционално написано - поздрав!
  • Харесах това душевно излияние в поетична форма,Василке!Има поезия и лирика!Оценявам творбата ти и те поздравявам!Лека творческа седмица
  • Силно въздейства! Почувствах болката, сякаш я съпреживявам. Прекрасно, Василка.
  • Браво, Васе, страхотна образност и дълбочина на стиха:
    "Девет катинара смени,
    опарена от лъжливи очи,
    не иска повече да е ранена.
    Душата залиня.
    Само теб виня и
    незабравените ми чувства!"
  • Васе,поздравления за силния стих!
  • Убедително споделена болка.
    Ще запомня образа на спомена, облечен в любимата риза.
    Това е уникална находка, Васе.Аплодирам те!
  • Вие облякохте чувствата ми с думи. Мислите ми със словоред. СИЛНО, МНОГО СИЛНО И ИСТИНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ. Вероятно сте преживели нещо подобно на това, което аз преживях. Отличен 6 от мен. Ако нямаш дете от този човек не е толкова голяма драмата, при мен има едно прекрасно дете от майка, на която сякаш е посветено това стихотворение.
    "Обърка целия ми свят и се изниза.
    Самотен споменът бяга по моста,
    облечен в любимата риза."
  • много попадения и хубави редове от твоята тъга
  • Иска ми се в такива моменти да можех помогна.
    Мисане, извини ме, но цитата ти тук не пасва.
    От кал, приятелю, е направено човешкото тяло.
    Душата не е от кал. А тук, аз "чух" душата!
    Васи, дано времето ти помогне. Няма кой друг.
  • "Обърка целият ми свят и се изниза.
    Самотен споменът бяга по моста,
    облечен в любимата риза."Разбирам те, мила приятелко, но ти си силна!
    Стъпи здраво на краката си! Бог помага на чистите души.
    Поздрав и хубава неделна вечер!
  • Васе, бих преписала Мисана. Най-трудно прощаваме на себе си - но все пак опитай! Прегръдка от мен!
  • Така постъпват нерядко мъжете. Да си верен в любовта означава да следваш сърцето си в моментното му желание. А то е винаги нетрайно.
    Това важи само за човешката любов, но не и за небесната и неземната.
    Но хората са създадени от кал и в кал ще се превърнат.

    Поздравление, Василке! Трогнат съм от мъката ти. Добре си я изплакала.
    Безутешно!
Предложения
: ??:??