22 апр. 2010 г., 15:45

Душа

620 0 4

Душа

 

Разкъсвана от истини,

бленуваща илюзии,

душата е самотница,

безкрайно бродеща.

 

Понякога разпъвана

и спъвана, и хулена,

безобично замръквала

в погледи бездомници.

 

Понякога погалвана,

за миг приканвана

уютно да приседне

на маса при съдбата.

 

Понякога безпътна,

странна и изгубена,

застанала в ъгъла

на повика живот.

 

Но винаги жадуваща

нежност да получи

и порива да срещне

на нечия любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Ангел, Водолея, Борис!
  • Казала си го с душевадна точност! Поздравления Мартина
  • Такава е - разнолика, но винаги чакаща обичта!
    Поздрав!
  • Това е човешката душа - толкова крехка и слаба...и в следващия момент способна да премине и през най-трудните изпитания...
    Поздравления за чудесния стих, Мартина!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...