lu4 (Мартина)
121 2462
22 апр. 2010 г., 15:45

Душа 

  Поэзия » Другая
435 0 4

Душа

 

Разкъсвана от истини,

бленуваща илюзии,

душата е самотница,

безкрайно бродеща.

 

Понякога разпъвана

и спъвана, и хулена,

безобично замръквала

в погледи бездомници.

 

Понякога погалвана,

за миг приканвана

уютно да приседне

на маса при съдбата.

 

Понякога безпътна,

странна и изгубена,

застанала в ъгъла

на повика живот.

 

Но винаги жадуваща

нежност да получи

и порива да срещне

на нечия любов.

 

© Мартина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Ангел, Водолея, Борис!
  • Казала си го с душевадна точност! Поздравления Мартина
  • Такава е - разнолика, но винаги чакаща обичта!
    Поздрав!
  • Това е човешката душа - толкова крехка и слаба...и в следващия момент способна да премине и през най-трудните изпитания...
    Поздравления за чудесния стих, Мартина!
Предложения
: ??:??