22.04.2010 г., 15:45

Душа

622 0 4

Душа

 

Разкъсвана от истини,

бленуваща илюзии,

душата е самотница,

безкрайно бродеща.

 

Понякога разпъвана

и спъвана, и хулена,

безобично замръквала

в погледи бездомници.

 

Понякога погалвана,

за миг приканвана

уютно да приседне

на маса при съдбата.

 

Понякога безпътна,

странна и изгубена,

застанала в ъгъла

на повика живот.

 

Но винаги жадуваща

нежност да получи

и порива да срещне

на нечия любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Ангел, Водолея, Борис!
  • Казала си го с душевадна точност! Поздравления Мартина
  • Такава е - разнолика, но винаги чакаща обичта!
    Поздрав!
  • Това е човешката душа - толкова крехка и слаба...и в следващия момент способна да премине и през най-трудните изпитания...
    Поздравления за чудесния стих, Мартина!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...