Душа
Разкъсвана от истини,
бленуваща илюзии,
душата е самотница,
безкрайно бродеща.
Понякога разпъвана
и спъвана, и хулена,
безобично замръквала
в погледи бездомници.
Понякога погалвана,
за миг приканвана
уютно да приседне
на маса при съдбата.
Понякога безпътна,
странна и изгубена,
застанала в ъгъла
на повика живот.
Но винаги жадуваща
нежност да получи
и порива да срещне
на нечия любов.
© Мартина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
