Apr 22, 2010, 3:45 PM

Душа 

  Poetry » Other
424 0 4

Душа

 

Разкъсвана от истини,

бленуваща илюзии,

душата е самотница,

безкрайно бродеща.

 

Понякога разпъвана

и спъвана, и хулена,

безобично замръквала

в погледи бездомници.

 

Понякога погалвана,

за миг приканвана

уютно да приседне

на маса при съдбата.

 

Понякога безпътна,

странна и изгубена,

застанала в ъгъла

на повика живот.

 

Но винаги жадуваща

нежност да получи

и порива да срещне

на нечия любов.

 

© Мартина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Ангел, Водолея, Борис!
  • Казала си го с душевадна точност! Поздравления Мартина
  • Такава е - разнолика, но винаги чакаща обичта!
    Поздрав!
  • Това е човешката душа - толкова крехка и слаба...и в следващия момент способна да премине и през най-трудните изпитания...
    Поздравления за чудесния стих, Мартина!
Random works
: ??:??