Душа
732
0
0
Защо пак плачеш във нощта?
Нима не си разбрала? Няма смисъл!
Забравена е твоята следа,
и след нея никой повече не тича!
Защо пак стенеш във нощта?
Без глас останала си вече!
Забравена е твойта красота,
и теб те има, само в спомена далечен!
Душа, осъдена на мъка!
Разкъсана от мъжката ръка!
Отхвърлена в света навеки, и тихо потънала
във свойта самота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Георгиева Все права защищены
