Aug 24, 2019, 10:38 PM

Душа 

  Poetry » Love
437 0 0

Защо пак плачеш във нощта?

Нима не си разбрала? Няма смисъл!

Забравена е твоята следа, 

и след нея никой повече не тича!

 

Защо пак стенеш във нощта?

Без глас останала си вече!

Забравена е твойта красота,

и теб те има, само в спомена далечен!

 

Душа, осъдена на мъка!

Разкъсана от мъжката ръка!

Отхвърлена в света навеки, и тихо потънала

във свойта самота!

© Анна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??