Защо пак плачеш във нощта?
Нима не си разбрала? Няма смисъл!
Забравена е твоята следа,
и след нея никой повече не тича!
Защо пак стенеш във нощта?
Без глас останала си вече!
Забравена е твойта красота,
и теб те има, само в спомена далечен!
Душа, осъдена на мъка!
Разкъсана от мъжката ръка!
Отхвърлена в света навеки, и тихо потънала
във свойта самота!