aap (Ангел)
862 3584
26 апр. 2023 г., 22:01

Душа 

  Поэзия
119 2 3

За кой ли път, загубвах себе си в мъглата

онази същата... която носи ми тъга.

Която ме превръща в демон...

демона на любов една.

 

Гледам, всички аплодират, на крак

изправени стоят... защо?

Нима съм го заслужил туй което

наричат те любов една.

 

Вятър, облаци дъждовни,

светкавици прорязват нощното

небе... повик, любов несподелена,

тъга и пак тъга.

 

Поетът в самота потънал...

сълзите бърше в грехота.

Не се осъждай, знай, че самотата

не е присъща на силната душа.

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви ,Приятели!Младене,Миночка🌹,Виолет 🐝 Пчеличке🌹!!!
  • Много силен и мъдър стих, Ангел. Хареса ми и те поздравявам!
  • Силната душа никога не е самотна. Страхотен извод, Ачо!
    Винаги ме изненадваш с поетичните си прозрения.
Предложения
: ??:??