aap (Ангел)
862 3584
26 abr 2023, 22:01

Душа 

  Poesía
111 2 3

За кой ли път, загубвах себе си в мъглата

онази същата... която носи ми тъга.

Която ме превръща в демон...

демона на любов една.

 

Гледам, всички аплодират, на крак

изправени стоят... защо?

Нима съм го заслужил туй което

наричат те любов една.

 

Вятър, облаци дъждовни,

светкавици прорязват нощното

небе... повик, любов несподелена,

тъга и пак тъга.

 

Поетът в самота потънал...

сълзите бърше в грехота.

Не се осъждай, знай, че самотата

не е присъща на силната душа.

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви ,Приятели!Младене,Миночка🌹,Виолет 🐝 Пчеличке🌹!!!
  • Много силен и мъдър стих, Ангел. Хареса ми и те поздравявам!
  • Силната душа никога не е самотна. Страхотен извод, Ачо!
    Винаги ме изненадваш с поетичните си прозрения.
Propuestas
: ??:??