Не се ли мъчиш душо моя
от огън болка и сълзи
не се огъваш и под зноя
на милион незбъднати мечти
Не се предаваш и не коленичиш
пред илюзиите на света
във вяра и любов се вричаш
и следваш своята съдба
В яростен двубой с живота
печелиш за сърцето радостта
а мъката затриваш и хомота
за да възкръсне младостта
© Гинка Любенова Косева Все права защищены