Не се ли мъчиш душо моя
от огън болка и сълзи
не се огъваш и под зноя
на милион незбъднати мечти
Не се предаваш и не коленичиш
пред илюзиите на света
във вяра и любов се вричаш
и следваш своята съдба
В яростен двубой с живота
печелиш за сърцето радостта
а мъката затриваш и хомота
за да възкръсне младостта
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
