26 сент. 2020 г., 10:42
С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана,
пак пулсира съвестта.
Чернозем не ни остана -
в кал превърнахме пръстта.
Стиховете с думи скверни,
днес тълпата замени.
За да си поет, наверно,
неизкупени вини, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация