Душа, без плът
С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана,
пак пулсира съвестта.
Чернозем не ни остана -
в кал превърнахме пръстта.
Стиховете с думи скверни,
днес тълпата замени.
За да си поет, наверно,
неизкупени вини,
натежават и замята,
криво Божият кантар.
Сред овцете на земята -
телец златен на олтар.
И убиец - богохулник,
с маска е - на херувим.
Водосвет и прощъпулник -
след пожарище и дим.
Може би ще ни пречисти,
ще отвори светъл път.
Без месии - антихристи...
Ех, мечти...Душа, без плът.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
