С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана,
пак пулсира съвестта.
Чернозем не ни остана -
в кал превърнахме пръстта.
Стиховете с думи скверни,
днес тълпата замени.
За да си поет, наверно,
неизкупени вини, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up