ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)
34 158
24 окт. 2007 г., 20:11

Душа и болка 

  Поэзия » Другая
1014 0 5
ДУША И БОЛКА

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота.
 Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
 продадохме последната заплаха за лъжата.
   И тъй...
 Отплавахме във нежната забрава от проблеми,
 унесени в дилемата на свойто време.

 Родените във вихъра на тишината,
 поемахме безропотно и вярно
 във кулоарите, зад параваните,
 увлечени от нежните илюзии.

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота,
 завинаги обречени, завинаги забравени
 във минало от бъдеще,
 от всички блянове и истини.

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така си е.Истинско и много откровенно стихотворение!
    С обич.
  • Поздравления, Ели!!!
  • Започваме да умираме в момента на раждането си,но агонията ни е различно дълга.Мъдър и силен стих!Браво!
  • Харесвам поезия, в която усещам себе си, своето светоусещане. Ако не припозная по някакъв начин емоция,която да съм преживяла, просто не чувствам стиха като истински. Ти си много истинска, откровена и този път малко ядосана. Опитай се да съхраняваш себе си. Не се ядосвай!
    Стихотворението е СУПЕР.
  • Прекрасно стихотворение, освен това по тази тема споделям виждането ти.
    Но отдавна смятам, че след своето раждане, човек върви по права пътека само към смъртта. Проблема е кога точно умираме, когато се срещнем с малката дупка 2на 2 или когато изгубим чувствителността, еноцията и представата за време. Аз, май, поддържам втория вариант. Твърде много неща в днешно време убиват ЧОВЕКА в нас.
Предложения
: ??:??