Oct 24, 2007, 8:11 PM

Душа и болка

  Poetry » Other
1.3K 0 5
ДУША И БОЛКА

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота.
 Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
 продадохме последната заплаха за лъжата.
   И тъй...
 Отплавахме във нежната забрава от проблеми,
 унесени в дилемата на свойто време.

 Родените във вихъра на тишината,
 поемахме безропотно и вярно
 във кулоарите, зад параваните,
 увлечени от нежните илюзии.

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота,
 завинаги обречени, завинаги забравени
 във минало от бъдеще,
 от всички блянове и истини.

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така си е.Истинско и много откровенно стихотворение!
    С обич.
  • Поздравления, Ели!!!
  • Започваме да умираме в момента на раждането си,но агонията ни е различно дълга.Мъдър и силен стих!Браво!
  • Харесвам поезия, в която усещам себе си, своето светоусещане. Ако не припозная по някакъв начин емоция,която да съм преживяла, просто не чувствам стиха като истински. Ти си много истинска, откровена и този път малко ядосана. Опитай се да съхраняваш себе си. Не се ядосвай!
    Стихотворението е СУПЕР.
  • Прекрасно стихотворение, освен това по тази тема споделям виждането ти.
    Но отдавна смятам, че след своето раждане, човек върви по права пътека само към смъртта. Проблема е кога точно умираме, когато се срещнем с малката дупка 2на 2 или когато изгубим чувствителността, еноцията и представата за време. Аз, май, поддържам втория вариант. Твърде много неща в днешно време убиват ЧОВЕКА в нас.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...