Душа и болка

24.10.2007 г., 20:11 ч.

Поезия » Друга

1001 0 5

ДУША И БОЛКА

Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота.
Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
продадохме последната заплаха за лъжата.
И тъй...
Отплавахме във нежната забрава от проблеми,
унесени в дилемата на свойто време.

Родените във вихъра на тишината,
поемахме безропотно и вярно
във кулоарите, зад параваните,
увлечени от нежните илюзии.

Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота,
завинаги обречени, завинаги забравени
във минало от бъдеще,
от всички блянове и истини.

Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-25T11:30:08+03:00

Така си е.Истинско и много откровенно стихотворение!
С обич.
Романтик (Христо Костов)

2007-10-25T09:31:30+03:00

Поздравления, Ели!!!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-24T21:37:24+03:00

Започваме да умираме в момента на раждането си,но агонията ни е различно дълга.Мъдър и силен стих!Браво!
дкф99 (Диди Ф)

2007-10-24T20:55:54+03:00

Харесвам поезия, в която усещам себе си, своето светоусещане. Ако не припозная по някакъв начин емоция,която да съм преживяла, просто не чувствам стиха като истински. Ти си много истинска, откровена и този път малко ядосана. Опитай се да съхраняваш себе си. Не се ядосвай!
Стихотворението е СУПЕР.
дкф99 (Диди Ф)

2007-10-24T20:48:55+03:00

Прекрасно стихотворение, освен това по тази тема споделям виждането ти.
Но отдавна смятам, че след своето раждане, човек върви по права пътека само към смъртта. Проблема е кога точно умираме, когато се срещнем с малката дупка 2на 2 или когато изгубим чувствителността, еноцията и представата за време. Аз, май, поддържам втория вариант. Твърде много неща в днешно време убиват ЧОВЕКА в нас.