24 oct 2007, 20:11

Душа и болка

  Poesía » Otra
1.3K 0 5
ДУША И БОЛКА

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота.
 Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
 продадохме последната заплаха за лъжата.
   И тъй...
 Отплавахме във нежната забрава от проблеми,
 унесени в дилемата на свойто време.

 Родените във вихъра на тишината,
 поемахме безропотно и вярно
 във кулоарите, зад параваните,
 увлечени от нежните илюзии.

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота,
 завинаги обречени, завинаги забравени
 във минало от бъдеще,
 от всички блянове и истини.

 Умираме във собствената бавна нищета
 в годините на вечната разправа със живота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така си е.Истинско и много откровенно стихотворение!
    С обич.
  • Поздравления, Ели!!!
  • Започваме да умираме в момента на раждането си,но агонията ни е различно дълга.Мъдър и силен стих!Браво!
  • Харесвам поезия, в която усещам себе си, своето светоусещане. Ако не припозная по някакъв начин емоция,която да съм преживяла, просто не чувствам стиха като истински. Ти си много истинска, откровена и този път малко ядосана. Опитай се да съхраняваш себе си. Не се ядосвай!
    Стихотворението е СУПЕР.
  • Прекрасно стихотворение, освен това по тази тема споделям виждането ти.
    Но отдавна смятам, че след своето раждане, човек върви по права пътека само към смъртта. Проблема е кога точно умираме, когато се срещнем с малката дупка 2на 2 или когато изгубим чувствителността, еноцията и представата за време. Аз, май, поддържам втория вариант. Твърде много неща в днешно време убиват ЧОВЕКА в нас.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...