12 июн. 2011 г., 11:28

Душа и сърце

1.5K 0 1


ДУША И СЪРЦЕ


Душата ми - душата ми е утринна камбана,
която с ударите на сърцето празнично звъни.
Сърцето ми - като монах притихнал в тъмното застана,
пулсиращо и нежно - то живее молитви да реди.

За теб душата ми е пролетна поляна,
тръпнеща по нея в сутринта да тръгнеш.
Сърцето - храм на любовта засмяна,
очакващ вечер във него да се върнеш.

Душата ми - крило на пеперуда,
за теб тя плаче, щом нея нараниш,
сърцето ми след туй прощава без принуда,
не можещо да гледа как заради туй тъжиш.

Душата ми със теб във вятъра се гони,
като в есен милваш златото ѝ със ръка,
във твоя вятър въздишка тя отрони,
целуната от златната ти есенна душа.

След есента - останало е позлатено,
като огън тлее във очите на дете,
за теб не ще да бъде нивга изморено,
във зима кат огнище ще те сгрее -
мойто влюбено сърце!

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андриан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...