ДУША И СЪРЦЕ

Душата ми - душата ми е утринна камбана,
която с ударите на сърцето празнично звъни.
Сърцето ми - като монах притихнал в тъмното застана,
пулсиращо и нежно - то живее молитви да реди.

За теб душата ми е пролетна поляна,
тръпнеща по нея в сутринта да тръгнеш.
Сърцето - храм на любовта засмяна,
очакващ вечер във него да се върнеш.

Душата ми - крило на пеперуда,
за теб тя плаче, щом нея нараниш,
сърцето ми след туй прощава без принуда,
не можещо да гледа как заради туй тъжиш.

Душата ми със теб във вятъра се гони,
като в есен милваш златото ѝ със ръка,
във твоя вятър въздишка тя отрони,
целуната от златната ти есенна душа.

След есента - останало е позлатено,
като огън тлее във очите на дете,
за теб не ще да бъде нивга изморено,
във зима кат огнище ще те сгрее -
мойто влюбено сърце!