В онзи хубав и жизнен крайдунавски град  

Слънцето в този мартенски ден меко грееше

Срещнах едно момиче, цял един нов свят  

Едно сърце истинско там от години живееше 

В нея видях аз мъка и радост преплетени

И чистия порив да усети отново безкрая

Очите й блестяха в хоризонта отнесени

От живота да пие, тя искаше късче от рая

Слушах за дните си спокойно тя как разказва

Светъл бе нейния свят дори през ноща

С душа бяла, изморена на слепи да я показва

Любовта в нея чиста сякаш утринна роса

И крачеше с радост през своите дни

Духът и мечтите у себе си съхранила

Заливана с мъка и болка от отровни вълни

Да отмият усмивката нейна непозволила 

Възхитих се аз на това необикновено момиче

И поисках до душата й чиста да се докосна

Като в пролет ранна напъпило бяло кокиче

Да му се радвам, без егоистично да го откъсна.