Душа Кокиче
В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени
И чистия порив да усети отново безкрая
Очите й блестяха в хоризонта отнесени
От живота да пие, тя искаше късче от рая
Слушах за дните си спокойно тя как разказва
Светъл бе нейния свят дори през ноща
С душа бяла, изморена на слепи да я показва
Любовта в нея чиста сякаш утринна роса
И крачеше с радост през своите дни
Духът и мечтите у себе си съхранила
Заливана с мъка и болка от отровни вълни
Да отмият усмивката нейна непозволила
Възхитих се аз на това необикновено момиче
И поисках до душата й чиста да се докосна
Като в пролет ранна напъпило бяло кокиче
Да му се радвам, без егоистично да го откъсна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.