В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени
И чистия порив да усети отново безкрая
Очите й блестяха в хоризонта отнесени
От живота да пие, тя искаше късче от рая
Слушах за дните си спокойно тя как разказва
Светъл бе нейния свят дори през ноща
С душа бяла, изморена на слепи да я показва
Любовта в нея чиста сякаш утринна роса ...