Душа Кокиче
В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени
И чистия порив да усети отново безкрая
Очите й блестяха в хоризонта отнесени
От живота да пие, тя искаше късче от рая
Слушах за дните си спокойно тя как разказва
Светъл бе нейния свят дори през ноща
С душа бяла, изморена на слепи да я показва
Любовта в нея чиста сякаш утринна роса
И крачеше с радост през своите дни
Духът и мечтите у себе си съхранила
Заливана с мъка и болка от отровни вълни
Да отмият усмивката нейна непозволила
Възхитих се аз на това необикновено момиче
И поисках до душата й чиста да се докосна
Като в пролет ранна напъпило бяло кокиче
Да му се радвам, без егоистично да го откъсна.
