7 авг. 2023 г., 16:09  

Душа ли е щом в тъмното не свети? 

  Поэзия » Философская
520 9 15

Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?

 

Да озари света ми – непознат
за груби, озлобени, или слепи.
И с думите, които в мен горят,
да стопли свитите в юмруци шепи.

 

Вкопчете се по-здраво, с тленен страх,
за лаврите, венците... Аз от нищо
последната надежда изковах,
искра да бъде в топлото огнище.

 

И този свят – за мене бял и чер,  
за другите пустиня е, обаче,
дими запален някога тефтер –
дано и те си спомнят как се плаче.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, момичета! Vbox7 при мен не отваря, Иви, но видях коя е песента. Благодаря ти!
  • Наде! ❤️
    https://www.vbox7.com/play:aeb6dbdd
  • Хубаво написано! ....През какво ли не минаваме...и някои все мислят, че над нас стоят...Боли ги много, щом осъзнаят, че във живота , те не са ни фактор...
  • Има и такива хора. Чувстват се велики, само когато обиждат другите. За съжаление няма как да им се помогне много, освен ако те не си помогнат. Липсата на самочувствие и признание е лична обреченост. Браво за стиха, Наде!
  • Благодаря, Тони!
  • Право в целта, Наде!
  • Благодаря ви!
  • Браво, Наде!
  • Браво, Наде!
  • Не е душа, "щом в тъмното не свети",
    съгласна съм със твоите куплети!👍💕

    Винаги ме очароваш, поетична омайница си, със силна и стилна поезия, която ме кара да те аплодирам, Наде! Браво!💋
  • Наде, колкото Балкан се сгромолясва, толкова и поле се обхожда...Демек, расло на високо сред ветровете и расло в низкото, сред прахоляка се не морят. 💓
  • Вики, свикнала съм. Магнит съм просто за... не знам какви.
  • Така де, колкото и да светиш, все на някого ще пречи. Ами... голям праз
  • Жилава издънка съм, Лия, знаеш - балканджийска. Балкан сгромолясва ли се?
  • Вярно си е, това за душата - няма ли светлина в нея, дали е душа? В живота има енергия, живост,динамика, цикличност,но винаги устрем напред, ако се застоим на едно място си е " черна дупка". А Надеждата е най- блестяща, най- непробиваема, когато е "изкована" от нищо. Такава надежда не се сгромолясва, а расте с всеки, който я съзре.
Предложения
: ??:??