Душа ли е щом в тъмното не свети?
Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат
за груби, озлобени, или слепи.
И с думите, които в мен горят,
да стопли свитите в юмруци шепи.
Вкопчете се по-здраво, с тленен страх,
за лаврите, венците... Аз от нищо
последната надежда изковах,
искра да бъде в топлото огнище.
И този свят – за мене бял и чер,
за другите пустиня е, обаче,
дими запален някога тефтер –
дано и те си спомнят как се плаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
