Душа ми подариха...
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право.”
dar4e_to (Дарина Дечева)
Има Души, в които влизаш на пръсти,
тях бавно опознаваш и надникваш,
сърфираш из нюансите им,
а после с тях – свикваш... харесваш... или обикваш...
Има и други Души, в които не ти е нужен дълъг път.
Те веднага те прегръщат и завладяват,
греят и топлят – като огнище във уютен кът...
Души, които Обич раздават...
И тъкмо влязъл, а си у дома...
И дишате в синхрон... това е дар... голям.
Душа ми подариха... ей така...
И ще я пазя нежно във душевния ми храм.
И давам моята в замяна...
С Мечти за още люлякови нощи.
С – Надежда силна, със Любов желана...
и с Вяра в доброто... още...
(на Ели)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Все права защищены
