Душа не се износва
Не ме обичай,
тъжно е сърцето -
камбанка
на кокиче залиняло...
Не е любов,
не е безбожност,
не е и край.
Навярно е начало.
И замълчи -
изписаните ноти
мелодията свирят.
До кресчендо...
Пусни я,
остави я да се носи
дори да се завърне пак.
При тебе...
Не се скъпи -
душа не се износва.
Ще те боли.
Ще дотежава.
Но след години,
като старо вино,
ще отлежи
и ще те сгрява...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Благодаря ти
