Душа не се износва
Не ме обичай,
тъжно е сърцето -
камбанка
на кокиче залиняло...
Не е любов,
не е безбожност,
не е и край.
Навярно е начало.
И замълчи -
изписаните ноти
мелодията свирят.
До кресчендо...
Пусни я,
остави я да се носи
дори да се завърне пак.
При тебе...
Не се скъпи -
душа не се износва.
Ще те боли.
Ще дотежава.
Но след години,
като старо вино,
ще отлежи
и ще те сгрява...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря ти
