Душа в юмрук
690
0
6
Душа в юмрук. Затегната със примка.
Безмълвно чакаща. Сама.
Без въздух. Колабираща прашинка
отчаяна, но с вяра в любовта.
Изтръгнала човешките окови.
Презряла злобата и ревността.
Попаднала в пустиня, тя се моли
обляна да е пак във светлина.
Да плисне дъжд. Земята да полее.
В оазис да превърне пустошта.
А слънцето в цветята да се скрие
загърбило най-черната тъма.
После да проблесне.... Да избухне
в златни пръски. В приказна дъга.
Душата от юмрука да изтръгне,
а с... примката да върже горестта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
