tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
12.05.2015 г., 0:03 ч.

Душа в юмрук 

  Поезия » Философска
537 0 6

Душа в юмрук. Затегната със примка.
Безмълвно чакаща. Сама.
Без въздух. Колабираща прашинка
отчаяна, но с вяра в любовта.

Изтръгнала човешките окови.
Презряла злобата и ревността.
Попаднала в пустиня, тя се моли
обляна да е пак във светлина.

Да плисне дъжд. Земята да полее.
В оазис да превърне пустошта.
А слънцето в цветята да се скрие
загърбило най-черната тъма.

После да проблесне.... Да избухне
в златни пръски. В приказна дъга.
Душата от юмрука да изтръгне,
а с... примката да върже горестта.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, задръж тази нишка за по-дълго и въобще! Прегръдка, Таня!
  • Браво!
  • Благодаря ви от сърце, Влади, Младен,Жени, Белла и Вики!
    Думите ви ме правят щастлива!
  • Браво, Таня!
  • !
  • Много добро и цялостно завършено стихотворение. Забелязвам сякаш ново направление в поезията ти, Таня. Една философска вглъбеност, но не за сметка на досегашната емоция. Това е сериозна крачка напред, която силно ми импонира. Искрено се радвам и те поздравявам за това преобразяване!
Предложения
: ??:??