May 12, 2015, 12:03 AM

Душа в юмрук 

  Poetry » Phylosophy
478 0 7

Душа в юмрук. Затегната със примка.
Безмълвно чакаща. Сама.
Без въздух. Колабираща прашинка
отчаяна, но с вяра в любовта.

Изтръгнала човешките окови.
Презряла злобата и ревността.
Попаднала в пустиня, тя се моли
обляна да е пак във светлина.

Да плисне дъжд. Земята да полее.
В оазис да превърне пустошта.
А слънцето в цветята да се скрие
загърбило най-черната тъма.

После да проблесне.... Да избухне
в златни пръски. В приказна дъга.
Душата от юмрука да изтръгне,
а с... примката да върже горестта.

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Таня, задръж тази нишка за по-дълго и въобще! Прегръдка, Таня!
  • Браво!
  • Благодаря ви от сърце, Влади, Младен,Жени, Белла и Вики!
    Думите ви ме правят щастлива!
  • Браво, Таня!
  • !
  • Много добро и цялостно завършено стихотворение. Забелязвам сякаш ново направление в поезията ти, Таня. Една философска вглъбеност, но не за сметка на досегашната емоция. Това е сериозна крачка напред, която силно ми импонира. Искрено се радвам и те поздравявам за това преобразяване!
  • Много добро стихотворение, Таня, откъдето и да го погледнеш! И като идея - "Душа в юмрук......"отчаяна но с вяра в любовта". Тук някой може да поспори "как хем е отчаяна, хем с вяра", но това са дребни вглеждания, за мен този стих подсилва образа на "душата" - непоколебима, готова за борба - до край.
    Интересна идея за "самотната душа" в началото, която въпреки всичко не губи "своята вяра в любовта" и накрая достигна своя апогей - "да се изтръгне от юмрука" ; "да проблесне" и " с примката на върже горестта". Аплодисменти, отлично!
Random works
: ??:??