В пустиня бяла пак се лутам плаха аз,
избледняла като онзи хермелин.
Нощта пристъпва в своя първи час
и в миг аз слагам пак фалшивия си грим.
Измамна също е одеждата ми ярка,
показваща непокътната плът,
но там под нея някъде се мярка
душата стенеща, превила гръб.
И следват миговете чудна слава,
аплаузи, бурни викове, пожар.
Поглъща ме изпепеляващата лава
и подарява ми най-ценния си дар. ...