Cveti_e_LuDa (Цуци)
58 222
15.12.2011 г., 12:27 ч.

Душата 

  Поезия » Друга
1347 1 4

В пустиня бяла пак се лутам плаха аз,
избледняла  като онзи хермелин.
Нощта пристъпва в своя първи час
и в миг аз слагам пак фалшивия си  грим.

 

Измамна също е одеждата ми ярка,
показваща непокътната плът,
но там под нея някъде се мярка
душата стенеща, превила гръб.

 

И следват миговете чудна слава,
аплаузи, бурни викове, пожар.
Поглъща ме изпепеляващата лава
и подарява ми най-ценния си дар.

 

Но той не е най-обикновен подарък,
като този в старата ми, тъмна ракла.
Той има силата да бъде вечно  жарък,
да носи щастие, тъгата да премахва.

 

Обичам ви и винаги ще ви обичам,
другари мои,

аплодиращи, прекланящи се
пред моя странен, нетипичен нрав.


Но колкото и силно да се вричам,
не мога аз да спра душата,

да бъде все тъй слаба,

тъгата да прикрива с гняв...

© Цуци Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за положителните ви коментари!
  • Хубаво пишеш ,Цвети!
    Ритмичен и зрял за възраста ти е стихът ти!
    Поздравления!
  • Харесах! Поздрав!
  • "Измамна също е одеждата ми ярка,
    показваща непокътната плът,
    но там под нея някъде се мярка
    душата стенеща, превила гръб."

    Хареса ми!

Предложения
: ??:??