13 июн. 2023 г., 10:56

Душата ме боли 

  Поэзия » Свободный стих
612 0 0

Душата ме боли...

 

Душата ме боли.

 

И чувам как ридае,а цял живот

 

горката за щастие мечтае.

 

Но откъде да знае,

 

че най-скъпата цена се плаща...

 

за наивността. 

 

И какво виновна е,кажете?

 

Че в доброто вярва-моля ви,простете!

 

Все пак за нейна сметка е,нали?

 

С вярата си,сама себе си унищожи. 

 

И ето я-излъгана и изтерзана.

 

Стои като на плет простряна. 

 

Без капка сили и живец.

 

Отпуснала ефирното си тяло. 

 

Изгубила е всякаква надежда,

 

да прави опити отново,

 

всичко някак да подрежда.

 

Защото сили не са останали в нея.

 

И стоейки на прага на смъртта

 

Умолява всички Божества.

 

Да я приберат при себе си сега!

 

Едва ли някога така,

 

била е жадувана смъртта!

 

 

 

Иван Стоянов

 

 

© Иван Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??