Душата ме боли...

Душата ме боли.

И чувам как ридае,а цял живот

горката за щастие мечтае.

Но откъде да знае,

че най-скъпата цена се плаща...

за наивността. 

И какво виновна е,кажете?

Че в доброто вярва-моля ви,простете!

Все пак за нейна сметка е,нали?

С вярата си,сама себе си унищожи. 

И ето я-излъгана и изтерзана.

Стои като на плет простряна. 

Без капка сили и живец.

Отпуснала ефирното си тяло. 

Изгубила е всякаква надежда,

да прави опити отново,

всичко някак да подрежда.

Защото сили не са останали в нея.

И стоейки на прага на смъртта

Умолява всички Божества.

Да я приберат при себе си сега!

Едва ли някога така,

била е жадувана смъртта!

Иван Стоянов