slava82 (Славка Любенова)
207 2
3 июл. 2011 г., 12:24

Душата ми 

  Поэзия » Другая
878 0 5

 

 

Душата ми е струна нежна,

от обич затрептяла.

Дори сега - във зима снежна,

изопната е цяла.

 

Душата ми е птица волна,

в небето полетяла.

Заключена в затвор - е болна,

тъгува при раздяла.

 

Душата ми - камбана медна,

звъни, до изнемога.

Ще ме напусне тя последна,

без нея миг не мога.

 

Душата ми е цвете красно,

разцъфнало във есен.

Тя е творение прекрасно,

от полъх - ражда песен.

 

Туй цвете вечно ще го има -

душата ми, незрима.

 

 

© Славка Любенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??