Душата ми
Душата ми е струна нежна,
от обич затрептяла.
Дори сега - във зима снежна,
изопната е цяла.
Душата ми е птица волна,
в небето полетяла.
Заключена в затвор - е болна,
тъгува при раздяла.
Душата ми - камбана медна,
звъни, до изнемога.
Ще ме напусне тя последна,
без нея миг не мога.
Душата ми е цвете красно,
разцъфнало във есен.
Тя е творение прекрасно,
от полъх - ражда песен.
Туй цвете вечно ще го има -
душата ми, незрима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
