Душата ми

3.07.2011 г., 12:24 ч.

Поезия » Друга

877 0 5

Душата ми е струна нежна,

от обич затрептяла.

Дори сега - във зима снежна,

изопната е цяла.

Душата ми е птица волна,

в небето полетяла.

Заключена в затвор - е болна,

тъгува при раздяла.

Душата ми - камбана медна,

звъни, до изнемога.

Ще ме напусне тя последна,

без нея миг не мога.

Душата ми е цвете красно,

разцъфнало във есен.

Тя е творение прекрасно,

от полъх - ражда песен.

Туй цвете вечно ще го има -

душата ми, незрима.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.