Душата ми

Poetry » Other

1.2K 0 5

Душата ми е струна нежна,

от обич затрептяла.

Дори сега - във зима снежна,

изопната е цяла.

Душата ми е птица волна,

в небето полетяла.

Заключена в затвор - е болна,

тъгува при раздяла.

Душата ми - камбана медна,

звъни, до изнемога.

Ще ме напусне тя последна,

без нея миг не мога.

Душата ми е цвете красно,

разцъфнало във есен.

Тя е творение прекрасно,

от полъх - ражда песен.

Туй цвете вечно ще го има -

душата ми, незрима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

великолепен стих, Славка..
сърдечно те, поздравявам.

2011-07-04T13:37:23+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

!

2011-07-03T19:13:18+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Душата ти - пролетно цвете,
разкрита сред тези куплети
родила е песен красива
и прелест от нея прелива!

2011-07-03T13:46:35+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

браво!

2011-07-03T12:53:35+03:00
elenasim1 (Елeна)

Поздравления!

2011-07-03T12:38:21+03:00